С развитието на цифрови продукти като MP3 и PDA, развитието на четец на карти е значително популяризирано. Стандартът за 256M или 512M флаш памет за MP3 не може да задоволи нашите нужди очевидно, така че добавянето на 1G или по-висока флаш памет се превърна в стандартна конфигурация. Но ако искаме да копираме MP3 песни във флаш памет, само чрез MP3 плейъра, и по това време се нуждаем от специална връзка, драйвер и софтуер, за да може MP3 плейърът да бъде портативен. Сексът е много по-лош и ако използваме четец на карти в този момент, без намесата на MP3 плейър, можем директно да съхраняваме MP3 песни във флаш паметта, така че MP3 да стане по-удобен за използване.
Четецът на карти също се използва широко в мобилното съхранение на данни. Когато се използват компютри в ранните години, само няколко дискети могат да копират често използвания софтуер.
DOS системата трябва само да бъде направена на дискета и тези малки игри могат да бъдат инсталирани на няколко дискети. Като стандартно устройство за задвижване, флопи дискът може основно да отговори на нуждите от съхранение на работата и обучението на хората. По-късно, с развитието на компютърните технологии, особено с въвеждането на операционната система WINDOWS, обемът на софтуера се е увеличил в геометрична серия. Стандартният флоппи диск от 1.44M има жалък капацитет за тези гиганти като "капка в кофата". Желанието за масово съхранение е довело до нарастващата популярност на "голямата коремска" памет като твърди дискове, CD-ROM и различни компресирани устройства за съхранение. Не само това, но и хората, свикнали с мобилния офис, предпочитат да имат преносими "преносими" устройства с големи резерви от данни. В резултат на това има все повече и повече видове външни устройства за съхранение, като първоначално ZIP, а след това и външен твърд диск. Но те не са достатъчно малки, за да носят.